Тази сутрин, когато си събудих си дадох сметка, че лятото си е отишло. Погледнах сивото утро и мълчаливата улица, потънала в мъгла и ми стана толкова тъжно, сякаш съм загубила близък приятел. Искаше ми се да отворя прозореца и да му изкрещя да се върне. Не го направих -немога да върна това, което си е тръгнало безвъзвратно... Лятото... Времето... Любовта... Примирих се и му обещах да го чакам...!
Стефка
Това е Стефка. Тя е първият професионален модел, който снимах. Фотосесията стана много спонтанно и това си личи, но все пак успяхме да направим няколко красиви неща. Голямо търпение прояви това момиче! :)
Стефи, много благодаря, че ме изтърпя и че хареса снимките!
Залезите...
Има ли нещо по-красиво и по-банално от тях? Онези ярки цветове, които приветстват настъпването на нощта, онзи полъх на отминаващото време, което сякаш изтича от вените ми...
Неделя...
Обожавам неделята! Няма друг ден от седмицата, който да е толкова тъжен и меланхоличен... Сякаш дори колите, които минават по улицата навън са някакси по тихи.
Искам да е неделя! Да не мисля за делничните проблеми, да не мисля за нищо... Да оставя мислите ми да се реят свободно по своите си пътища и да ме водят за ръка, като малко дете из техните красиви, потайни кътчета.
Искам да съм невидима и малка! Да гледам света от собствения си прозорец, а той да не ми обръща внимание. Времето да изтича толкова бавно от мен, че да не го забелязвам. И единственото, което да чувствам е че се задушавам от горещия август.
Обожавам лятото!...
Максим - Мой рай
Наскоро чух тази песен и още с първото слушане тя се превърна в любима! Мелодията и е истински извор на вдъхновение...
А ето и текстът:
МакSим "Мой рай"
Наверное, это мой рай -
Искать его отражение
В предметах черного цвета,
И слышать в голосе май.
Наверное, это мой рай
В лучах оконного света
Так близко кажется небо,
Когда глаза цвета рай.
И хорошо, что он не знает про такую как я,
И что в мечтах моих ванильные снежинки - зима,
А под шагами босоногими метели и лед.
Он больше никогда из мыслей моих не уйдет.
И мне не стыдно закричать
О том, что это любовь.
Его слова на 3 минуты так прожгли мою кровь.
Я продолжаю повторять себе, что все хорошо,
Но понимаю, он мне нужен,
Нужен еще.
Наверное, это мой рай -
Бродить, срывая букеты.
Так их, спасая от ветра,
И врать, что дарят цветы
Конечно, если б не ты,
Я не встречала б рассветы
Твоей холодной планеты,
В которой делят мосты.
И хорошо, что он не знает про такую как я,
И что в мечтах моих ванильные снежинки - зима,
А под шагами босоногими метели и лед.
Он больше никогда из мыслей моих не уйдет.
И мне не стыдно закричать
О том, что это любовь.
Его слова на 3 минуты так прожгли мою кровь.
Я продолжаю повторять себе, что все хорошо,
Но понимаю, он мне нужен...
И хорошо, что он не знает про такую как я,
И что в мечтах моих ванильные снежинки - зима,
А под шагами босоногими метели и лед.
Он больше никогда из мыслей моих не уйдет.
И мне не стыдно закричать
О том, что это любовь.
Его слова на 3 минуты так прожгли мою кровь.
Я продолжаю повторять себе, что все хорошо,
Но понимаю, он мне нужен,
Нужен еще.
Разходка...
Онзи ден грабнах камерата и излязох да поснимам. Просто ей така! Беше ме хванало вдъхновението. Фотографският ми порив ме накара да се замисля за ограничението на материята... Няма какво да се снима в миниатюрния град, в който живея! Обиколих го целият, от единия край до другия, и ето какво видях...
Windows
Sad Puppy
Абонамент за:
Публикации (Atom)