...

Най-търсеното нещо е онова, което е пред нас, а ние сме толкова слепи, че неможем да го видим. Най-желаното е точно това, което е недостижимо. Докато преследваме мечтата си изпадаме в някакво състояние подобно на транс. Забравяме всичко останало, не чуваме, не виждаме... А само тичаме с всички сили към своя блян. И когато го достигнем, когато го вземем в ръце, твърде бързо се опомняме... Излизаме от транса и поглеждаме наоколо с отворени очи. И се оказва, че розовото всъщност е сиво, златото е просто лъскав никел, че прекрасния аромат в голямо количество е противен и нетърпим. Но иначе не можем да живеем... Всички се раждаме с мечта... Едни я преследват, други я чакат да дойде сама... Но така или иначе всички се стремим към нея по своите си способи и възможности. И когато достигнем своя блян търсим нов, нова цел, нов път...