Тази сутрин, когато си събудих си дадох сметка, че лятото си е отишло. Погледнах сивото утро и мълчаливата улица, потънала в мъгла и ми стана толкова тъжно, сякаш съм загубила близък приятел. Искаше ми се да отворя прозореца и да му изкрещя да се върне. Не го направих -немога да върна това, което си е тръгнало безвъзвратно... Лятото... Времето... Любовта... Примирих се и му обещах да го чакам...!
