Добрите момичета вярват в рая, лошите в ада, а умните в Дарвин.
Добрите момичета чакат принца на белия кон, лошите – милионера с черен Мерцедес, а умните знаят, че и двата персонажа са измислени.
Добрите момичета спят с пижама, лошите– голи, а умните – в зависимост от ситуацията.
Добрите момичета търсят своите ерогенни зони, лошите ги знаят, а умните знаят, че не ерогенни зони не съществуват.
Добрите момичета са верни на мъжа си, лошите - на любовника, а умните – на себе си.
Добрите момичета не обличат мини поли, лошите обличат, че и без бельо, а умните не носят мини пола на работа.
Добрите момичета се пекат на слънце с бански, лошите – топлес, а умните – на сянка.
Добрите момичета имат работа, лошите –спонсор, а умните – свой бизнес.
Добрите момичета вярват в чистата любов, лошите – в платената, а умните – в качествената.
Добрите момичета се обличат внимателно, лошите – предизвикателно, а умните – бързо.
Добрите момичета стават грижливи съпруги, лошите- вълшебни любовници, а умните – верни приятели.

...

Какво значи да се върнеш назад?
Какво значи да продължиш напред?
Нали всяко движение е вървеж?! А най-важното е да вървиш... просто да вървиш дори и без посока.
Поставяме си цели - малки, големи, различни мечти преследваме ги, гоним ги и накрая, когато ги уловим се чувстваме празни и предадени. Да сбъднеш мечтите си не е най-хубавото... По-хубаво е да не спираш да мечтаеш!

...

Ако някой си мисли, че животът ще му предложи дъжд от рози и сатенени усмивки, значи никога не е живял истински...
Никога не е дишал...
Никога не е обичал...
Никога не е плакал...

Сияние от прозореца...





Сияна @Visages

Тази сутрин...

Тази сутрин, когато си събудих си дадох сметка, че лятото си е отишло. Погледнах сивото утро и мълчаливата улица, потънала в мъгла и ми стана толкова тъжно, сякаш съм загубила близък приятел. Искаше ми се да отворя прозореца и да му изкрещя да се върне. Не го направих -немога да върна това, което си е тръгнало безвъзвратно... Лятото... Времето... Любовта... Примирих се и му обещах да го чакам...!

Стефка

Това е Стефка. Тя е първият професионален модел, който снимах. Фотосесията стана много спонтанно и това си личи, но все пак успяхме да направим няколко красиви неща. Голямо търпение прояви това момиче! :)
Стефи, много благодаря, че ме изтърпя и че хареса снимките!


Залезите...

Има ли нещо по-красиво и по-банално от тях? Онези ярки цветове, които приветстват настъпването на нощта, онзи полъх на отминаващото време, което сякаш изтича от вените ми...


Bird Dance On Gold Water

Gold Dunabe
Silver Wave

Неделя...

Обожавам неделята! Няма друг ден от седмицата, който да е толкова тъжен и меланхоличен... Сякаш дори колите, които минават по улицата навън са някакси по тихи.
Искам да е неделя! Да не мисля за делничните проблеми, да не мисля за нищо... Да оставя мислите ми да се реят свободно по своите си пътища и да ме водят за ръка, като малко дете из техните красиви, потайни кътчета.
Искам да съм невидима и малка! Да гледам света от собствения си прозорец, а той да не ми обръща внимание. Времето да изтича толкова бавно от мен, че да не го забелязвам. И единственото, което да чувствам е че се задушавам от горещия август.
Обожавам лятото!...

Again...

Ето още нещичко от разходката из града...


After The Fair...

Window To Eternity

Максим - Мой рай




Наскоро чух тази песен и още с първото слушане тя се превърна в любима! Мелодията и е истински извор на вдъхновение...

А ето и текстът:

МакSим "Мой рай"

Наверное, это мой рай -
Искать его отражение
В предметах черного цвета,
И слышать в голосе май.

Наверное, это мой рай
В лучах оконного света
Так близко кажется небо,
Когда глаза цвета рай.

И хорошо, что он не знает про такую как я,
И что в мечтах моих ванильные снежинки - зима,
А под шагами босоногими метели и лед.
Он больше никогда из мыслей моих не уйдет.

И мне не стыдно закричать
О том, что это любовь.
Его слова на 3 минуты так прожгли мою кровь.
Я продолжаю повторять себе, что все хорошо,
Но понимаю, он мне нужен,
Нужен еще.

Наверное, это мой рай -
Бродить, срывая букеты.
Так их, спасая от ветра,
И врать, что дарят цветы

Конечно, если б не ты,
Я не встречала б рассветы
Твоей холодной планеты,
В которой делят мосты.

И хорошо, что он не знает про такую как я,
И что в мечтах моих ванильные снежинки - зима,
А под шагами босоногими метели и лед.
Он больше никогда из мыслей моих не уйдет.

И мне не стыдно закричать
О том, что это любовь.
Его слова на 3 минуты так прожгли мою кровь.
Я продолжаю повторять себе, что все хорошо,
Но понимаю, он мне нужен...

И хорошо, что он не знает про такую как я,
И что в мечтах моих ванильные снежинки - зима,
А под шагами босоногими метели и лед.
Он больше никогда из мыслей моих не уйдет.

И мне не стыдно закричать
О том, что это любовь.
Его слова на 3 минуты так прожгли мою кровь.
Я продолжаю повторять себе, что все хорошо,
Но понимаю, он мне нужен,
Нужен еще.

Разходка...

Онзи ден грабнах камерата и излязох да поснимам. Просто ей така! Беше ме хванало вдъхновението. Фотографският ми порив ме накара да се замисля за ограничението на материята... Няма какво да се снима в миниатюрния град, в който живея! Обиколих го целият, от единия край до другия, и ето какво видях...

Windows
Sad Puppy

To The Death...

Ето ме и мен в Мрежата!

Дълго не се осмелявах да се покажа на "светло"... Но какво пък толкова?!
Обожавам да снимам! Не твърдя, че мога, но много обичам да го правя! Животът ми не е толкова интересен, за да го споделям, ала искам да покажа това, което правя. И не ме интересува дали Вие ще го харесате... Искам да стана достатъчно добра, за да се харесам сама на себе си! Защото личното ми его е най-големия ми критик!