Обожавам неделята! Няма друг ден от седмицата, който да е толкова тъжен и меланхоличен... Сякаш дори колите, които минават по улицата навън са някакси по тихи.
Искам да е неделя! Да не мисля за делничните проблеми, да не мисля за нищо... Да оставя мислите ми да се реят свободно по своите си пътища и да ме водят за ръка, като малко дете из техните красиви, потайни кътчета.
Искам да съм невидима и малка! Да гледам света от собствения си прозорец, а той да не ми обръща внимание. Времето да изтича толкова бавно от мен, че да не го забелязвам. И единственото, което да чувствам е че се задушавам от горещия август.
Обожавам лятото!...
